ДА вместо НЕ

Ужасно ли е „ужасно хубаво” или е хубаво?

Замисляли ли сте се колко често хората използват думи, които по своята същност означават нещо лошо, когато говорят за нещо хубаво?

• • • „Ужасно хубаво”
    • „Това е страхотно”
    • „Направо е жестоко”

Ужас, страх и жестокост, а споделяме въодушевление, вълнение, изненада от приятни събития.

А колко по-приятно би било да ги заменим и да си припомним думи като „чудесно”, „прекрасно”, „прелестно”, „вълшебно”, „приказно”, „очарователно”...

На мен често ми е случва да заменям някои от горните думички с негативно значение с някоя от думичките с позитивно знаение, когато чета книжки на сина ни. Особено в някои иначе прекрасни поредици такива изрази са доста често стрещани. Той вече може да чете сам и скоро ще дойде моментът да ме „хваща”, когато подменя такава дума. Така че с нетърпение чакам да си поговорим тогава за смисъла на думите, които ползваме.

„Няма, няма”

Доста разпространено е в България, когато детето падне, удари се и се нарани, да го успокояваме с фразата „Няма, няма”, имайки предвид „няма страшно”, което детето обаче интерпретира като „няма проблем”, „няма болка”. А то всъщност има, има болка.

Затова лично аз харесвам повече английския израз „еasy, easy”. Защото да, детето го боли, но ще мине лесно.  На български предпочитам „Спокойно, спокойно – боли, но ще мине”.

„Не викай” срещу „Говори по-тихо”

Последният аспект, който бих искала да засегна, лично за мен е най-труден за приложение на практика, защото около мен повечето хора говорят, без да се опитват да избягват отрицанията в изказа си. Това е и въпрос на навик, който се опитвам да си изградя, а това отнема време, особено когато човек говори под влияние на емоциите си.

Ако кажем на детето „Не викай” асоциацията е, че то прави нещо нередно, че му се караме. Същото послание бихме могли да предадем с „Говори по-тихо”, което вече звучи като молба и уважение към човека срещу нас.  А знаете, от изключителна важност е да изградим доверие на децата към родителите им и това няма да се случи, ако те са с усещането, че постоянно им се караме.

Казвайки на децата (и възрастните също!) какво бихме искали да направят, а не какво да не правят поставя фокуса върху желания от нас резултат и увеличава шансовете даденото действие да се случи.

Какви други изрази може да заменим:

• „Спокойно” вместо „Не се притеснявай”
• „Ходи по-бавно” вместо „Не тичай”
• „Прибери си играчките” вместо „Не си оставяй играчките разхвърляни”
• „Днес гледа достатъчно телевизия, утре ще може да гледаш отново” вместо „Няма да гледаш повече телевизия днес.”
• „Бъди навреме за училище” вместо „Не закъснявай за училище” – очакваме да се случи хубавото събитие, подготвяме детето за него – да бъде навреме. Вместо да го настроим, че очакваме то да закъснее.
• „Може да играеш след като си напишеш домашните” вместо „Няма да играеш, докато не си напишеш домашните” – в първия случай разрешаваме играта, детето очаква приятно време, във втория – фокусът е върху забраната и ученето се превръща в пречка по презумпция.
• „Звучи чудесно” вместо „Защо не” – бихме искали да избегнем насърчаването на човека срещу нас подсъзнателно да започне да измисля причини защо не може да стане нещо.
• „С удоволствие” вместо „Няма проблем” – когато ни помолят за нещо.
• „Приятно ми е, когато..." (си сгънеш дрешките; отсервираш масата) вместо „Не ...." (си захвърляй дрехите; оставяй чиниите на масата)
• „Зная, че обичаш ...."(да ядеш сладолед, но прекалено много сладко не е полезно) вместо „Не може" (още сладолед).

В заключение:

Думата „Не” не е непременно лоша (ох,колко много не-та накуп!), дори бих казала, че е абсолютно необходима, когато се използва за забрани, касаещи пряко живота и здравето на децата. Те имат нужда от правила, за да растат спокойни в сигурна среда.

Но и дори извън тези ситуации ако използваме думата „Не” с търпение, разбиране и уважение към детето тя може да бъде полезен инструмент. Интонацията, погледът, жестовете, всички невербални послания играят огромна роля. Защото най-важно за едно дете е да се чувства спокойно, щастливо и обичано.