Първи книги за самостоятелно четене

Дали е добре детето да се научи да чете преди първи клас е въпрос, на който не може да се отговори категорично с  „Да” или „Не”.  Аз се научих да чета в първи клас, още помня изпитът ни, по време на който трябваше за 1 минута да прочетем поне 60 думи непознат текст. Аз прочетох 61 и бях много горда от себе си. И до днес обожавам да се сгуша с книга и да потъна в нейния свят.

Синът ми обаче, за разлика от мен, прояви интерес към четенето от по-малък. Но също като мен се очертава да стане запален читател. На 6г и 2-3 месеца започна да ни пита как се чете тази дума, там какво пише и да се опитва да разчете разни надписи. С татко си започнаха като на игра – той му пише дума на срички, детето я чете. Усетих , че сега е моментът  и започах да търся книги с истории на срички.  Условието беше да не са познатите приказки (Дядо вади ряпа, Трите прасенца, Маша и мечокът, Болен здрав носи и други от този тип). И така ми попадна:

1. Книгата „Четене на срички – Животните и техните истории” на издателство Ина.

Илюстрациите ни грабнаха и двамата, буквите са достатъчно големи, шрифтът е безсерифен, нещо, което според мен е важно за начинаещите читатели. Книгата съдържа няколко приказки, което създава у детето чувството, че е прочело мноооого. С меки корици е, не е голяма като формат и като цяло е удобна за държане от дете.

В началото четенето вървеше бавно. На един път детето прочиташе по няколко реда, после започна с цели пасажи.

Като сериозен недостатък на книгата бих отбелязала, че на доста места сричките не са правилно отбелязани, което за такъв тип книга за мен е голям пропуск. Това обаче не ни попречи. И друг път сме попадали на грешки в книгите и това ни дава възможност да коментираме и упражним правилното разделяне на срички.

С това уточнение бих препоръчала книгата, още повече, че илюстрациите са пленяващи.

Въпреки четенето на първа книга на срички, детето ми не чете на срички.  По скоро изговаря всички букви и ги съединява направо в дума.

2. „Животни деца от полето и гората”

Втората книга, която му подарих, бях купила от Лидл преди доста време, може би година или две. Бяха ме грабнали красивите илюстрации и подходящия шрифт, както и това, че е книга за животни (ще видите, че много обичаме такива). И така „Животни деца от полето и гората” беше извадена и тържествено подарена. Съдържа 3 приказки, като на всеки разтвор текстът е отляво, а картинката отдясно. Това беше етапът, в който детето четеше по 1 страница наведнъж и книгата беше много бързо прочетена.

Книгата е прекрасна, но не съм сигурна дали се предлага и в други магазини освен Лидл. Ако я видите там грабвайте я смело.

3. „Малкото таралежче” на М Кристина Бътлър и Тина Макнотън, издателство Фют,

В този момент не бях подготвена с нова книга, а знаех, че не бива да прекъсвам набраната инерция за четене. От доста време заглеждах книжките от поредицата за „Малкото таралежче” на М Кристина Бътлър и Тина Макнотън, издателство Фют,  и ме беше малко яд, че когато детето ми беше по-малко ги нямаше още.  На една разходка се озовахме в книжарница до нас и реших все пак да купя една книжка. Знаех, че дете на 6г и половина е голямо вече за нея и ако му я прочета аз, ще свърши прекалено бързо. Затова предложих да си я чете сам.

Правя изричното уточнение, че тази книжка НЕ е предвидена за самостоятелно четене от начинаещи читатели.

Текстът на страница обаче е малко и детето я хареса... така че набързо поръчах и останалите от поредицата и се превърнахме в големи фенове на таралежчето.

От тези книжки в началото също се четяха по няколко странички, в един момент неусетно половин книга, и после дойде и моментът – „Мамо, аз я прочетох цялата наведнъж”.

За нас „бебешките” книжки, предназначени за тодлъри, се превърнаха в чудесни първи книги за самостоятелно четене.

Ако не намирате или не успеете да харесате книги, специално предназначени за четене от деца, пробвайте с такива за по-малки дечица, но задължително нови и непознати, за да задържите интереса.

Какви са техните предимства:

• Имат много картинки.
• Имат малко текст.
• Текстът се състои от лесни и познати думи.
• Изреченията са често прости и кратки.

Недостатъци:

• Шрифтът често е по-особен и изписването на някои букви затруднява децата.
• Не са предвидени специални игри или задачи след приказките.

4. Поредицата на издателство „Фют” от Библиотека Славейче – „Приказки за ...”

Малко преди Коледа ни препоръчаха поредицата на издателство „Фют” от Библиотека Славейче – „Приказки за ...”  

Създадени са специално за деца, които се учат да четат.

Това са и книгите, които бих препоръчала най-силно.

Книжките са малки и удобни, шрифтът е подходящ.  Повечето книги съдържат по около 3 приказки. След всяка приказка има подходящи задачи към нея, а самите книги завършват с  „Моят първи читателски дневник”. 

Книгите ми допаднаха изключително много. Сюжетът не е стандартен и са  интересни дори за мен, има неочаквани обрати. И най-страшните същества са представени по начин, подходящ за деца, а докато я слушам никога не знам как точно ще завърши.

От тази поредица детето вече си четеше по 1 цяла приказка на едно четене.

Поредицата включва 16 книги, подходящи за интересите както на момичетата, така и на момчетата. А най-хубавото е, че всяка книга има специален талон. При 12 прочетени книжки ще изпратим талоните на издателството и детето ще получи персонална грамота за най-добър читател, както и папка, в която да подреди страниците от първия си читателски дневник.  
Ще допълня статията щом детето ги прочете и си получи наградата.

Така започнахме да редуваме книгите за Таралежчето и тези от Библиотека Славейче според моментните интереси.

Важно:

От началото на самостоятелното четене до днес синът ни ни чете на нас. Сядаме заедно, възрастният гледа картинките (ако някъде се затрудни помагаме, но това вече е изключение), а детето ни чете. Все още не е дошъл момента да вземе нова книга и да си чете сам.  Усещам, че отлично чете и наум и отскоро  често се зачита в други от неговите книжки или си препрочита наум сам вече прочетени. Това се случва около 9 месеца след като започна да чете книги.

Бонус:

Следващите книжки все още чакат в шкафа и не съм подарила официално. Отново са от поредицата „Животните и техните истории” на издателство Ина. 

• Видрата Нора и рибарчето
• Непослушните язовци
• Совата, която се страхувала от тъмното

Буквите им са големи, но НЕ са на срички. Ако сега имах възможност бих ги предложила веднага след първата или втората книга от този списък, но ги открих късно и така си чакат подходящия момент.